Преди около 6 хиляди години, между IV и II хил. пр. Хр. климатът се затоплил и ледниците на Земята започнали да се топят. Водата в океаните и моретата се покачила с близо 3 метра. По това време нахлули първите конни племена, идващи от степите на Източна Европа и от Мала Азия. Те се занимавали със скотовъдство. Така вероятно се формирала тракийската племенна общност, която била част от грандиозната по размери група от т. нар. индоевропейски народи, населили се от Карпатите до Бяло море. Именно по тези земи пулсират върховите моменти в оформянето, в развитието и в характера на тракийския етнос и неговата култура. За тях древногръцкия философ Херодот пише, че са най-многобройния народ след индусите.

 

     Древна Тракия била прочута със земеделие и скотовъдство, с износ на жито, с породистите си коне, с обработката на ценни метали като сребро и злато. Лозарството и винарството били основния земеделски отрасъл. В края на II хил. пр. Хр. траките започнали да използват желязото, от което правели много по-здрави сечива и оръжия.

 

     Обикновените хора живеели в малки селища, а царете и аристокрацията в укрепени дворци (тюрзис). На недостъпни върхове или пред тесни проходи траките започнали да изграждат и крепостни стени. Много от укрепленията започнали да се превръщат в градове. В тях за пръв път била използвана печената тухла. Това дало тласък на тракийското строителство. Изследвайки тракийските гробници и градове, от които най-добре проучен е Севтополис, можем да съдим, че строителите им добре са владеели математиката и геометрията, както и тайните на изобразителното изкуство. Домовете на знатните тракийци били обширни и украсени с колонади и стенописи. Това може да се забележи и при откритите по наши земи съдове, накити и оръжия, върху които са изобразявали сложни геометрични съчетания, фантастични животни, дори човешки образи. 

 

     Обществото в Древна Тракия било разделено на три прослойки - роби, свободни селяни и аристократи. Най-много били свободните селяни. Те не притежавали собствени имоти, а ползвали земята на аристократите, като им плащали данък за това. Често се случвало по-бедните траки да продават децата си в робство. Така в Гърция и Рим имало толкова много продадени траки, че наименованието "тракиец" било равнозначно на "роб".

 

     Не рядко тракийското население било нападано от варварски племена. Това създало условия за основаването на здрав племенен съюз. Траките правили опити за обединения още през Бронзовата епоха, като образували такива, които обаче бързо се разпадали. 

 

     След VIII в. пр. Хр. по егейското и черноморското крайбрежие на Балканския полуостров започнали да се появяват селища на елински колонисти - Енос, Византион, Месемврия, Одесос и други. Те постепенно се превърнали във важни пристанища и в центрове за търговски и културен обмен с тракийското население. Колонистите обаче не винаги живеели в мир с него. Гърците понякога извършвали набези за отвличане на роби, а друг път били обсаждани и побеждавани от траките. 

Контактите с древните елини ускорили процеса на консолидация на властта сред тракийските племена. Дотогава те живеели разпокъсано и често воювали помежду си. Едва 500 г. пр. Хр. одрисите за пръв път успели да образуват могъща и трайна държавна организация в югоизточна Тракия. Появила се една от най-древните държави в Европа  -  Одриското царство. То било основано от цар Терес. Съществуването на тази държава днес ни дава възможността да изследваме, проучваме и изучаваме тайнствеността на Древността.

 

     Историята на Тракия обхваща времето от разпадането на родовия строй до покоряването на последните тракийски държави от римляните. За съжаление траките никога не постигат общо народностно съзнание. Те нямат книжнина и поради това историята им е безмълвна. Малкото сведения, които имаме за тях получаваме от керамиката, оръжията, стенописите, които са ни оставили като културно наследство. Въпреки значителния напредък в опознаването на тракийския етнос, културно развитие и история, траките продължават да бъдат загадъчно племе, населяващо нашите земи преди хиляди години.