След  III в. пр. Хр. по Егейското и Черноморско крайбрежие на Балканския полуостров започнали да се появяват селища на елински колонисти. Персите също често водели борби с местното население. Отношенията на траките с останалите народи активизирало политическия живот, което довело до военна консолидация.

 

     За пръв път одрисите успели да създадат дълготраен съюз. Начело с цар Терес било сложено началото на първата тракийска държава (V в. пр. Хр.), оказала голямо влияние върху по-нататъшната история на нашите земи, Одриското царство. То се простирало по горните течения на Марица и Тунджа до крайбрежията на Черно, Мраморно и Егейско море. Първата му столица била Кабиле (дн. Ямбол), а по-късно Севт III основал Севтополис (дн. на дъното на язовир Копринка край Казанлък).

 

     При сина на Терес - Ситалк, държавата се разширила значително. Били завоювани територии и на север от Хемус (Стара планина), чак до устието на р. Дунав. Според Тукидид, владенията на одрисите започвали от Абдера при устието на р. Места и се разпростирали чак до устието на р. Дунав. В пределите на Одриското царство влизали и земите на други тракийски племена, които били покорени от Ситалк и му плащали данък. Поради това той бил наричан още "цар на траките". Ситалк сключил мирен договор с атиняните в навечерието на Пелопонеските войни през 431 г. пр. Хр. Амбициите на Ситалк били да разшири границите на държавата в западна посока, за сметка на Македония и на нейния владетел Пердика. През 424 г. пр. Хр. царят водил битка с трибалите, но претърпял неуспех и не закрепил новите западни граници на държавата по естествения перпендикуляр Тимок - Струма. През същата година Ситалк умрял, но не се разбира дали е загинал на бойното поле или смъртта го настига в резиденцията му.

 

     На престола се възкачил Севт, известен като Севт I. Това може да се обясни с евентуален дворцов преврат срещу законния приемник или срещу самия Ситалк. Новият цар продължил активните икономически и политически операции на своя предшественик. Известно е, че Севт е успял да поднови съюза с атиняните. През периода 424-421 г. пр. Хр. станало забележително увеличаване на данъците от всички варварски народи (преките поданици но одрисите) и от гръцките градове, над които властвали одрисите. Те достигали до 400 таланта в пари и се плащали в злато и сребро. Мощта на траките нараствала с пълна сила. Царят успял да открие правилната формула за управляването на една силна и могъща държава. Знае се, че той е събрал войска от наемници гети и започнал военна кампания срещу атиняните на югоизток, в района на Тракийския Херсонес. Севт разгромил противниците си и завладял град Кардия. Събитието датира към 411 г. пр. Хр., но от този момент нататък сведенията за тракийския цар се губят в писмената литература.

 

     С управлението на първите си владетели Одриското царство застанало на прага на най-големия си разцвет, превърнало се в първостепенна военно-политическа сила и заявило недвусмислени претенции по отношение на съседите си. За пръв път държавната организация излязла смело на сцената на заплетените международни отношения на Балканския полуостров.

 

     Последният велик одриски цар бил Котис I (IV в. пр. Хр.). По време на неговото царуване Одриското царство постигнало своеобразен връх в политическия си живот. Според античните автори той заел престола след преврат. Царят влязъл в историята като съюзник на Атина, дори получил почетно гражданство в знак на приятелство. Далновиден и въоръжен с търпение Котис не прибързвал с военните действия. През 362 г. пр. Хр. всички предимства били на страната на траките. Преди това сражение Котис имал зад гърба си няколко неуспешни опита за експанзия над елините. Тракийските войски нахлули в Тракийския Херсонес и този път без особени усилия го покорили. Преди да довърши Херсоненската офанзива, Котис бил убит от двама братя жот Енос, под внушението на атиняните.

 

     След смъртта на Котис Одриското царство се разделило на три части. Настъпил период на децентрализация, на обособяване на нови или на странични държавни организации. Последвали години на упадък.

 

     Настаналите тежки времена за тракийския народ били използвани от македонския владетел Филип II, който нахлул с войските си в Тракия. Одриското царство било покорено от новата “суперсила” в античния свят - македонската държава на Филип II и Александър Македонски. Ала новата империя на Александър била мимолетна. Държавата на одрисите се възстановила и скоро укрепнала в стремежа си към независимост. При управлението на Севт III възроденото царство достигнало нов възход. Той бил силен владетел, поддържал голяма войска, строял непристъпни крепости. Пръв започнал да сече монети със своя образ. Одриското царство отново се превърнало в най-силната тракийска държава. Тя станала най-сериозният съюзник на Атина и Спарта и накарала македонците да се съобразяват с мощта й. През 313 г. пр. Хр., по време на борбата си с Лизимах, тракийският владетел направил опит да настани свои гарнизони по черноморските градове. Те обаче се вдигнали на въстание, което той не успял да потуши. След това събитие данни за одриския предводител Севт III не се срещат.

 

     След смъртта на цар Севт III от север нахлули келтите и завладели част от тракийските земи. Скоро нашествениците били прогонени, но тогава се появил друг, много по-опасен враг - римляните. Именно те били основателите на първата, една от малкото могъщи империи, съществували някога - Римската империя.