Надгробните могили по горното течение на Тунджа са разпръснати както по склоновете на Стара планина и Средна гора, така и в самата долина. Прави впечатление, че те са концентрирани от двете страни на реката и нейните притоци. Обикновено в землищата на селата в този район могилите са разположени югоизточна, югозападна или южна, по-рядко в северна посока, независимо дали са от страната на Стара планина или Средна гора. В различните райони на котловината имат различна височина, форма и структура на насипа. По склоновете на планините са по-ниски, с по-малки размери, каменисти. В равнината стават по-високи, по-големи и насипа им е от околността на околния терен. Понякога в тях има и каменни могилки.  

 

     Обикновено надгробните могили са събрани в некрополи от три, четири, седем или девет могили, на разстояние до петдесет метра една от друга, както и единични, които се срещат по-рядко. Височината им е от 0,5 до 5 м. - ниски, от 5 до 10 м. - средни и над 10 м. - високи. Високите могили са по-рядко срещани. Те са по-добре запазени за разлика от по-малките, които по-лесно се заличават. Размерите им не могат да бъдат знак за тяхното съдържание или за епохата в която са издигани. Понякога в най-високите могили няма гробове или има следи от различни епохи.

 

     Разкопки на надгробни могили са правени още през 19 в. Системните проучвания в района обаче започват да се провеждат с откриването на Севтополис през 1948 г. Направените проучвания определят хронологическите граници, в рамките на които са издигани могилите. Най-ранните гробове в могилен насип са от края на бронзовата епоха. Най-многобройни и най-ярки са паметниците от елинистическата епоха. Днес разглежданата територия може да бъде разделена условно на три района - Централен - Казанлъшки, западен - Павелбански и източен - Мъглижки.

 

     Най-добре проучени са могилите от централния район. В него най-системно се провеждат археологически проучвания. Началото е поставено с изследванията на Севтополските некрополи в областта Трите могили и Деветте могили. Освен могилни некрополи в района са известни и плоски гробове.

 

     В могилните некрополи са установени няколко вида гробни съоръжения.

Първият от тях са куполните гробници, строени със секторни тухли. Те имат кръгла гробна камера, тесен дромос и предверие. Открити са в могила № 2 и могила № 3 в некропола Трите могили. Благодарение на използването на секторната тухла, гробниците от Севтополис предлагат най-развития тип на куполната гробница, познат досега в Тракия.

     Вторият вид гробни съоръжения са каменните могилки с натрупвания над гроба. Те имат различна големина. Нахвърляни са безразборно и са покрити с пръстта от насипа. Някъде в основата на каменната могилка се крие самото погребение. Гробовете са няколко вида: гробна яма, вкопана в терена с ориентация югозапад-североизток; каменна площадка, върху която е поставен скелета с ориентация север-юг; каменна площадка, покрита с рохка пръст, с ориентация югоизток - северозапад и северозапад-югоизток. Всички тези гробове са с трупополагане. При трупоизгарянето се наблюдават и други разновидности на гробовете. Това са: малък гроб, направен върху терена с ориентация югозапад-североизток, ограден с тегули и покрит и ограден с камъни; гроб в основата на каменна могилка, с оформена каменна площадка с поставени върху нея дарове и остатъци от горели кости.

     Третият вид гробно съоръжение е правоъгълен тухлен гроб. Открити са две такива съоръжения, построени с вторично използвани секторни тухли, взети от разрушените куполни гробници. Покритието им е неустановено.

 

     В края на II хил. пр. Хр. погребенията са се извършвали чрез трупополагане или трупоизгаряне в обикновени плоски гробове или в надгробни могили. В този период те са били винаги индивидуални.

 

     Първите семейни гробници са се появили в началото на I хил. пр. Хр. Най-старите от тях са т.нар. долмени. Това са големи мегалитни гробници, дълги по 2-3, понякога и повече метра. Изградени са от големи, грубо одялани камъни, гробната им камера е четвъртита и продълговата, а често пъти пред нея има къс дромос, който в някои долмени е отделен от камерата с 1-2 малки предверия. Този вид гробница има покритие от плоски камъни или е под формата на наклонен двускатен покрив. Тези съоръжения са изградени на земната повърхност, като след това са засипани с малък могилен насип. Въз основа на открити в тях останки от погребения, се предполага, че те са се извършвали чрез трупополагане. Обикновено тяхната датировка се определя между 1200 и 600 г. пр. Хр. През желязната епоха този вид семейни гробници постепенно изчезнали.

 

     В края на бронзовата и началото на желязната епоха в Тракия се появили и друг вид семейни некрополи в могилен насип. Могилата, изграждана за единично погребение, постепенно се разширявала и донатрупвала при всяко следващо погребение в нейния насип. По този начин тя се превръщала в семеен некропол със значителни размери. Преобладаващите могили от този период, обаче били предназначени за единични погребения. 

 

     През VI в. пр. Хр. настъпили промени в устройството на гробните съоръжения. Зародили се нови форми на гробната архитектура. Появили се скалните гробници. Характерно за тях е, че те често имат кръгъл план на камерата, а по нея води къс дромос. Входът обикновено бил зазидван с камъни. Самата камера имала форма на полусфера или кошер. На територията на днешна България, тези гробници били разпространени в района на източните Родопи. По крайбрежието на Черно море също се срещат скални гробници, но те не са с кръгъл план.

 

     От средата на VI в. пр. Хр. започва един период, който се характеризира с редица богати гробни находки. Между другите паметници, особено важно място заемат десетките големи гробници, построени в надгробни могили. Всички, известни досега гробници от края на VI и началото на V в. пр. Хр. са четвъртити. Постепенно техният план се усложнил. Появили се дромос и предверие. Новост бил и начина на покриване - чрез фалшив свод или фалшив купол. Такива гробници се срещат на много места в Тракия през целия IV в. пр. Хр. При някои от тях се среща и една друга особеност - дълъг дромос, извеждащ извън могилата. За произхода на куполните гробници съществуват две мнения. Според едното - те са продължение на микенските, а според второто - на долмените. 

 

     Кръглата гробница, изградена от блокове или тухли се среща в Тракия едва от средата на IV в. пр. Хр. По време на македонското владичество те се срещат най-вече в районите на горна Марица, горна Тунджа, по Камчия и на север от Стара планина. Някои от тези гробници имат съвсем прост план, който се състои само от една кръгла камера, други имат малко предверие и дромос. Трети са с по-сложен план. 

 

     От края на IV и началото на III в. пр. Хр. се  забелязва тенденция към опростяване на архитектурните форми. Премахнат бил дромосът и гробницата вече представлявала просто кръгло помещение със саркофаг срещу входа.

 

     От времето на келтското нашествие се срещат единствено гробни съоръжения, изработени от дърво, в насип от чакъл. За съжаление, след изгниването на дървото от тях не е останало почти нищо.