Тракийските жени носели подобна на сукман дреха и риза, набрана и изрязана по врата. Мъжкото облекло било пригодено като за войни - конници. И мъжката и женската дреха се украсявали с метални апликации и златни копчета. За закопчаване на дрехите са се използвали изящно изработени от бронз или сребро безопасни игли (фибули). С особена пищност се отличавал погребалния костюм на знатните траки. Той включвал златни и сребърни накити, златни венци, а за мъжете - предпазно въоръжение, изработено от благороден метал.

 

     Траките нямали собствена писменост и когато се налагало използвали гръцкия език, като го пригодявали към фонетиката си. Именно поради липсата на писменост днес не познаваме добре тракийската история и култура. Както при много народи в древността, така и при тях културата е била тясно свързана с религията.

 

     Запазени са няколко надписа на тракийски език с гръцки букви. Древните автори отбелязват странно звучащите варварски думи (глоси). Така научаваме около 150 тракийски думи, като брия (град), зелас (вино), питюс (съкровище) и др. Остатъци от тракийския език могат да се открият и днес в имената на големите реки, планини и селища: Стримон (река Струма), Нестос (река Места), Тонзос (река Тунджа, течаща покрай гр. Казанлък), Пулпудева (гр. Пловдив) и Месембрия (гр. Несебър). 

 

     През елинистическата епоха (след IV в. пр. Хр.) тракийската аристокрация започнала постепенно да възприема черти от бита и културата на древните елини. По време на пиршествата, на които се уреждали важни дипломатически отношения, сключвали се политически и военни съюзи, както и династични бракове, задължителна била размяната на скъпи дарове. Домакинът сам разчупвал хляба, разкъсвал месото и ги раздавал на гостите. Виното било поднасяно в рог, а с най-знатните си гости владетелят пиел от един съд. Видните траки използвали, получилите голяма популярност по това време златни съдове с форма на животински и човешки глави, доказателство за което ни дават експонатите от прочутото Панагюрско съкровище. Старата орнаментация постепенно е заменена с животинска. Появили се изображения на фантастични животни, а позите им били раздвижени и те сякаш оживявали. В преките взаимодействия с Изтока, с Елада и със Скития през VI-IV в. пр. Хр., тракийското изкуство преживяло най-големия си разцвет. В произведенията на изкуството все още доминирал оригиналният тракийски стил, но все по-често се забелязвали фрагменти от елинистическото изкуство. Гостите се забавлявали с музика и танци. Само знатните траки имали роби, които използвали като прислуга. Голяма част от времето си, когато не били на война, благородните траки прекарвали в лов. Често владетелските достойнства се доказвали по време на лов. Погребението на царя и жените му било много богато. Те били полагани в градени от камък гробници под големи могили. Вероятно около могилите се устройвали атлетически състезания и надбягвания с колесници. 

 

     Траките отделяли специално внимание за подготовката на децата си. Момчета били бъдещи военни водачи, затова от най-ранно детство ги калявали с физически упражнения. Гръцки учители им преподавали модерна военна стратегия и тактика, дипломация и ораторско изкуство. Момчетата специално изучавали пеене и музика. Освен като музиканти, траките се славели и като добри лечители. Момичетата не учели. Траките се придържали към приетата и от много други народи практика да използват жените да слугуват всякак – да обработват земите, да пазят и отглеждат добитъка и т.н., сякаш са робини.

 

     Като обобщава тракийския принос в световното културно наследство и в частност в културното наследство, останало по нашите земи, изтъкнатият траколог проф. Ал. Фол подчертава ролята на тракийските племена във формирането на индоевропейската общност от народи, към която те принадлежали и на която поставили своя етнически и културен отпечатък. Напомня ни за "извънредната жизненост на тракийските езически съставки и в ранното, и в късното, и в съвременното християнство", като например Тракийският конник, чиито функции е взел образът на християнския светец войн Георги Победоносец.