Още Омир отбелязва храбростта на "сражаващите се отблизо", т.е опитни в ръкопашния бой, мизи. "Конолюбивите" траки се славели с конницата си и с отличното владеене на прашката. Според антични автори и жените понякога участвали в битки.

 

     "Трибалите образуват 4 редици в сраженията: първата от слабите, втората от най-силните, третата от конниците, а последната от жени, които възпират с хули тези, които бягат." Вероятно заради типичната тракийска войнственост античната литература свързва легендарните амазонки - жени-воини, с Тракия и Скития. 

     Тракийската лека подвижна пехота от пелтасти била особено ефективна в боя. Използвали се два вида щит - пелта, който е във форма на лунен сърп и елипсовиден щит, изрязан от двете страни с метални апликации. Пехотинците носели късо и дълго копие, къс меч и нож. Те се сражавали или голи до кръста, или с ризници от грубо ленено платно. След IV в. пр. н. е. Гърците заимствали този вид въоръжение и създали подобни отряди. Траките били прочути и като конни стрелци с лъкове. 

 

     Използвали също и мечове - дълъг меч, носен на рамо (ромфая), къс меч (акинак) и извит меч (махайра). Предпазното въоръжение било леко и удобно. Древните автори съобщават за кожени и дървени шлемове, за ботуши от еленова кожа. През класическата епоха се използвали плетени от метални халки ризници или люспести брони.

     Траките често са изобразявани с типичния за тях шлем, който прилича на прическа със заоблен връх. Ездитните коне били украсявани пищно със сребърни или златни апликации, наредени по ремъците на юздата. Бойните качества на траките ги правели предпочитани войници в армиите на най-известните пълководци. В 30-хилядната армия на Александър Велики имало около 7 900 траки. И Рим набирал войници от Тракия - свидетелство за това са множество надписи и военни дипломи, откривани из цялата Римска империя. Елитните преториански кохорти на император Септимий Север били предимно от тракийски войни.