Много елементи от тракийската религия са вплетени в християнството, а някои са се преобразили и достигнали до нас като фолклорна традиция. В християнския празничен календар, а и в чисто народни обичаи, са запазени моменти от античните езически обреди. В кукерските игри могат да се открият образи и действия от Дионисиевите шествия.  

     Нестинарството, характерно за Странджанско, е съхранило тракийското съчетаване на земното и слънчевото начало. Танцът върху жарава е култ към земното слънце - огъня.

 

     Множество християнски църкви са построени върху древни светилища. И до днес народни обичаи събират хората край извори, скали и пещери, почитани още от траките.

     В едно странджанско село на празника Св. Дух се принася жертва пред полуразрушен тракийски долмен.

     Клането на свиня на Коледа и агне на Гергьовден също е остатък от древно езичество. В иконите на Св. Георги са запазени много от чертите на Tракийския конник. А в образа на Св. Марина, сестрата на Св. Илия, се долавя прилика с Великата богиня-майка. Тракийски езически елементи им и в народните празници Трифон Зарезан, Сирни Заговезни, Св. Св. Константин и Елена, Еньовден. 

 

     Тракийската материална и духовна култура е резултат на самостойно развитие, на жилав народностен дух. Голямата вещина на траките в занаятчийството, земеделието, строителството и изкуството ускорили развитието на средновековната българска държава.