Отношението на траките към смъртта и свързаните с нея вярвания и обреди е отразено сравнително оскъдно в произведенията на античните автори. Достигналото до нас дава необходима насока за тълкуването на погребалните обичаи, разкрити от археологическите проучвания. Това се отнася погребенията и за придружаващите ги ритуали. Голямо е значението на гробния инвентар. Тълкуването на неговия подбор и съчетание може да се окаже ключ към разкриването на отношението на траките към смъртта и съществуването на душата след нея.

 

     Сведения за тази страна от вярата на траките откриваме у Херодот и римския хронограф Помпоний Мела. Смъртта и обезсмъртяването са важна част от живота на гетите, населявали долен Дунав от началото на V в. пр. Хр. За техните обичаи, свързани с това, Херодот пише: “За безсмъртието си те мислят така: не вярват, че умират, но мислят, че починалия отива при при бога Залмоксис. Едни от тях го наричат Гебелейзис. всеки пет години избират един, който пращат пратеник при Залмоксис и му поръчват това, от което всеки път се нуждаят. Изпращат го така: неколцина от тях, определени за това, държат копия, други пък улавят пратеника за краката и ръцете, размахват го във въздуха и го хвърлят върху копията. Ако умре, прободен от тях, вярват, че бога е благосклонен; ако не умре, те обвиняват пратеника и казват, че е лош човек. Поръчки му дават докато е жив.”

 

     Обезсмъртяването на гетите е изтълкувано от Помпоний Мела по следния начин: “Траките имат различни имена и различни обичаи. Някои от тях са диви и посрещат твърде охотно смъртта, особено гетите. Това се дължи на различните вярвания: едни вярват, че душите на умрелите ще се възвърнат, други, че душата не загива, ако и да не се възвръщат, но преминават в по-щастлив живот, а пък трети, че душите умират и че така е по-добре, отколкото да живеят по-нататък.”

 

     Вероятно тези вярвания са в основата на погребалните обичаи, засвидетелствани и у двамата автори. Помпоний Мела продължава: “Поради това някои траки оплакват ражданията и се окайват новородените, обратно - погребенията носят празничен характер и като свещенодействия се славят с песни и игри.”

 

     Херодот предава този обичай с малко повече подробности, но общо-взето в същия смисъл: “Травсите постъпват във всичко друго като останалите траки. Само при раждане и смърт вършат следното: сродниците насядат около новородения и го оплакват, че щом веднъж се е родил ще трябва да изтърпи толкова много злини и при това изреждат всички човешки тегла. Умрелият пък погребват в земята с радост и веселие като изброяват от колко мъки се е отървал и вярват в пълното му блаженство.”

 

     Ритуалите, свързани с погребенията не са еднакви за всички траки. Различните социални прослойки са извършвали различни погребални обреди, съответстващи както на социалния им статус, така и на личното им благоденствие. В едно свое сведение Херодот разграничава погребенията, свързани с богатите представители на траките: “Богатите се погребват така: трупът държат изложен и три дни наред колят разни животни и се угощават, като по-напред оплакват умрелия, а след това го погребват като го изгарят или просто заравят в земята. После издигат могила като устройват разни състезания. При това най-големи награди се определят за единоборство според значението му.” 

 

     Херодот дава и друг детайл: “Тези, които живеят над кресонците, постъпват така: Всеки има много жени. Когато някой умре, става голям спор между жените му, пък и приятелите му усилия да узнаят коя от жените му е била най-любима. И тази, на която се падне тази чест, тържествено се занася от мъже и жени на гроба, където се принася в жертва от най-близкия си роднина и след това се погребва заедно с мъжа си. Останалите жени пък скърбят твърде много, защото това е голям позор за тях.”

 

     Другият основен и значително по-богат извор за възстановяване на тракийските погребални практики са материалите от археологически проучвания на некрополите. На първо място това са материали, свързани с погребалния ритуал, а на второ - гробните съоръжения и използвания погребален инвентар. Към първия вид спадат начина на погребване, данни за използваните ритуали, изобразени върху произведения на изкуството, както и предмети със символно значение.

 

     При траките съществуват два основни начина на погребване - трупоизгаряне и трупополагане. Херодот ги описва като еднакво присъщи за тях. През II-I хил. пр. Хр. преобладаващо е трупоизгарянето. То се е прилагало при мъже и жени, без оглед на социалния им статус. Този начин на погребване е дълбоко свързан с вярата на траките и особено присъщия за нея слънчев култ. Известно е, че на огъня са приписвани пречистващи функции. Ето защо изгарянето на тялото вероятно символизира освобождаването на душата от всичко земно и тленно.

 

     При трупополагането тялото най-често се поставя в легнало положение със спуснати край него ръце, но в същото време се среща и поставянето му в свито положение, със свити крака и ръце, като лактите допират коленете, а китките - брадата. Трупополагането може да се свърже с култа към Великата богиня-майка. Поставянето на мъртвия в земята символизира въвеждането му в нейната утроба. Също като трупоизгарянето очиства тялото и освобождава душата и осигурява съществуване в друго измерение и под друга форма. Това е момент на преход от профанния към сакралния свят. С този преход изглежда са свързани и много изображения от произведения на тракийското изкуство. До неотдавна някои от тях са обяснявани с влиянието на елинистическата култура в Тракия, но по всичко личи, че в заимстваните иконографски схеми е заложена смисловост, присъща на тракийската вяра. Такъв е случаят със стенописите в Казанлъшката гробница. 

 

     Нейното споменаване поражда въпроса за украсата на гробните съоръжения. Само естетическа функция ли е имала тя или трябва да се търси по-дълбок смисъл за използването? Според Иван Маразов "монументалните изкуства встъпват в синтез със архитектурата, за да повишат нейната сакрална значимост. В този смисъл тя служи за изолиране на сакралното пространство от профанното". Един от елементите, който бележи прехода от профанното към сакралното е Венецът. Той е представен в много сцени, изобразяващи промяна на статуса. Вероятно това е причина да бъде открит в множество богати погребения от елинистическата епоха. Значението на погребалните венци се определя от Д. Попов като "емблеми и атрибути на владетелската власт абсолютно необходими в обреда на коронацията, а на религиозно-доктринално равнище - доказателства за божествена инвеститура". 

Многобройни са сцените, които изобразяват конник, получаващ символите на властта от жена. Според Ал. Фол "Великата богиня-майка въвежда в посвещение царя-жрец, сина на Сина от свещения брак и го поставя в доктринална позиция на безсмъртен антроподемон ".

 

     Друга погребална практика на древните траки е конското погребение. Тя започва да се прилага често от втората половина на V в. пр. Хр. Погребенията на коне могат да се разделят на две различни групи. При едната, която е по-рядка се откриват коне, впрегнати в колесници. Другата, която е по-многобройна е свързана с погребения на ездитни коне. Твърде елементарно би било тази практика да се свързва с необходимостта на мъртвия от коня му в неговия задгробен живот. По-скоро и тук трябва да се търси обяснение в контекста на тракийската вяра. При траките колесницата е наситена със силно символно съдържание. Победителите и героите биват изобразявани на колесница. Не е изключено, в смисъла на соларен символ, тя да олицетворява небесната колесница. От своя страна, конят също играе важна роля във вярванията на траките. Според Ал. Фол "понеже конят е свещеноравнопоставен на човека и е знак на слънцето, то в момента на обреда се разиграва представление за преминаване към нов живот". Това се допълва от откритите специално изградени площадки, снабдени с улеи за изтичане на кръвта, които недвусмислено говорят за извършване на своеобразни орфически практики.

Друг вид жертвоприношения е този на бикове, кучета и други животни. Те също се свързват с орфическите ритуали. Ал Фол свързва жертвоприношенията на бикове със Загреевата същност на Дионис.

 

     Вторият вид данни свързани с вярата на траките в безсмъртието са гробните съоръжения и погребалния инвентар. Характерно за Тракия е, че съществува голямо разнообразие. Интересно е и, че голяма част от гробниците са използвани като хероони или мавзолеи. В тях са били извършвани орфически практики, чиято основна цел е обезсмъртяването на душата.

 

     Характерно за погребенията между VI-III в. пр. Хр., независимо от социалния статус на погребания, е наличието на погребални дарове. Независимо дали тракиецът е бил погребан в обикновен плосък гроб или в монументална гробница, при него са поставяни значителни, по количества и по смислова натовареност, произведения на гръцки или местни художествени занаяти.

 

     През V-IV в. пр. Хр. се срещат много изделия от бронз. Това са най-вече ризници и шлемове, вази, триножници, кани, купи фиали и др. Златните и сребърни съдове се появяват като дарове в края на VI-III в пр. Хр. Това са предимно гобелета, фиали, амфори, киликси, кантароси, кани и ритони. Сребърните и по-рядко златни или бронзови фиали са значителна част от по-богатите гробни находки в Тракия. Според Ив. Маразов "в много миторитуални традиции чашата е имала смисъл на царски символ - тъй като чрез нея се извършвали влиянията на боговете, тя кодирала функцията на царя като първожрец, като медиатор между неговия народ и божествения свят. По всяка вероятност митичният тракийски владетел е получавал от божеството именно чаша като знак за богоизбраност". Този смисъл вероятно е вложен в многобройните сцени на инвеститура, в които богинята майка подава на конник някакъв съд - фиала или ритон. 

 

     Траките са били погребвани с дрехите и накитите си. Някои от тях са били еднакви както за мъжете и за жените. Това са преди всичко златнте венец и диадема. Безспорно най-разпространеният накит са били обеците. Семействата на погребаните са поставяли при тях всичките им накити - обеци, огърлици, пръстени, нагръдници, фибули, кордони и др.Златните пръстени, които се срещат в тракийското погребение имат изображения предимно на божества или животни. Срещат се и такива с надпис върху плочката. Върху голяма част от тях е изобразена сцена на инвеститура. 

 

     От VI-III в. пр. Хр. сред най-характерните погребални находки са нагръдниците. Тяхното разпространение не обхваща цялата територия на Тракия, а е типично за южните части. Иван Маразов изказва хипотезата, че те са били приготвяни специално за погребението. В този смисъл могат да се смятат като част от култа към мъртвите.

 

     Предпазното въоръжение от метал се появява едва към средата на V в. пр. Хр. Най-ранните тракийски ризници спадат към т.нар. камбановиден тип. По-късните са открити във фрагментирано състояние, което на позволява типът им да бъде уточнен. Рядкост са погребенията, при които се открива комплект от ризница и шлем. Откритите досега шлемове биват три вида: атически, халкидски и тракийски. Изработени са предимно от бронз, макар че съществуват единични находки на шлемове от сребро и злато, които имат по-скоро ритуална, отколкото предпазна функция. Друга част от предпазното въоръжение са наколенниците. Като гробен дар те се срещат изключително рядко.

 

     Стана дума за значението на коня в погребалния обред. Ездитните коне са били погребвани с различни украшения. В по-старите находки украшенията за конска амуниция са били изработени от бронз, който понякога е покрит с тънка сребърна пластина. На север от Стара планина почти винаги са били изработвани от сребро.

     В погребалните обреди се среща често и керамиката. Преобладаващи са съдовете - това са предимно панички, чашки, малки или големи кани, балсамарии, урни, аскоси и др. Атическата керамика в погребенията се среща рядко.

 

     От времето на келтското нашествие след първата четвърт на III в. пр. Хр. погребалният инвентар вече не е така богат. Женските погребения не съдържат почти нищо освен фибули с билитерална спирала, келтски тип. При мъжете обикновено се срещат по-богати дарове: железен нож, железни върхове от копия и железен меч - келтски тип, местна груба керамика и погребение на кон. При конските погребения, амуницията е представена само от една желязна юзда.

 

     Както келтското нашествие, така и други предпоставки довеждат до упадък на многовековната традиция в тракийската култура, достигнала своя разцвет през елинистическата епоха.