Георги Павлов Китов е български археолог и траколог. Роден е на 1 март 1943 в Дупница, починал на 14 септември 2008 край Старосел. Дълги години се занимавал с откриването и проучване на археологически обекти от времето на Античността и Древна Тракия.

     Средното си образование завършва като първенец на випуск 1961 на 10 СПУ (Първа мъжка гимназия) в София. Като ученик получава ревматичен порок на сърцето. Решава, че не трябва да се възползва от здравословното си състояние. Скрива заболяването си и отива войник. За нещастие болестта се усложнява и е освободен.

     След като завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“ (1966), специализира история на изкуството в Ленинград (1974-1975). През 1966 постъпва в Добричкия Окръжен исторически музей като уредник на Градския исторически музей в гр. Каварна и на археологическия обект Нос Калиакра, а от 1971 година работи като уредник в Археологическия музей и институт към БАН.

 

     През последната четвърт на ХХ век е направил множество значителни открития, свързани с културата на траките. Сред тях са гробниците в Жаба могила при Стрелча, религиозният комплекс - хероон край село Старосел, откриването на 673-грамовата златна маска на тракийски владетел, гробницата на цар Севт III в могилата Голямата Косматка близо до Шипка, както и Александровската гробница до Хасково, украсена с уникални стенописи от средата на IV век пр. Хр., и много други.

 

     Доктор на историческите науки от 1977 година и старши научен сътрудник от 1990. Председател на Общото събрание на Археологическия институт с музей при БАН от (1992). От 1995 година преподава като хоноруван доцент в Нов български университет. Основател и ръководител от (1972) на археологическата експедиция ТЕМП (Траколожка експедиция за могилни проучвания) (преди ЕПОС и ЕТАП).

 

     Наричан от медиите „българския Индиана Джоунс“. Автор на над 200 статии и десетина студии върху историята, археологията и религията на траките.

Доктор Китов почива внезапно от сърдечен удар на 14 септември 2008 при разкопките в Старосел. Членовете на експедиция ТЕМП правели изкуствено дишане и сърдечен масаж на Китов в продължение на 15 минути.

     Сега експедицията се ръководи от неговия спътник в живота, Диана Димитрова.

 

     Често вестниците наричаха археолога Георги Китов българският Индиана Джоунс. Китов не ревнуваше, не се ласкаеше, но и не странеше от медиите. Оценяваше, че трябва да има публичност на това, което прави.

      Обичан от мнозина и недолюбван от много свои колеги, Георги Китов остана в историята на българската археология поне с няколко забележителни находки. Златната маска от погребението на неизвестен тракийски владетел вероятно е най-известната от тях. Мнозина го смятаха за авантюрист, за човек, който прави разкопки със земекопни машини - нещо недопустимо за сериозната наука. Но страстта на археолога и желанието му да изпревари иманярите заслужаваха уважение.

    

     Списание “Нешънъл джиографик” публикува репортаж за българската археология, в който го представи с противоречива светлина. Някак дискретно беше изразено съмнението на колегите му дали не преследва бърза слава и не използва не съвсем научни методи. Но победителите ни ги съдят. Намереното от него сигурно щеше да лежи дълго в земята или щеше да е изкопано от археолози и влязло в колекцията на някой като Васил Божков, и описано с неизвестно местонахождение.

     В Казанлъшкия край трябва да му издигнат паметник. Той направи толкова за него - тълпи от туристи и инвеститори се насочиха натам. Могилата в Старосел, разкрита от Китов, вече е един от големите туристически обекти на България.

     “Археологията се превърна от една суха, теоретична дисциплина, в обществена практика. Археологическите обекти и находки вече стават достояние на широката публика, превръщат се в икономически примамки. На тях се продават билети, сувенири, отваря се работа за много хора. А и за България се говори по света, имиджът на страната ни, придобит в продължение на десетки години, лека-полека се „избелва” благодарение и на археологията”, казва в свое интервю Китов.

     “Хората се радват на нашите открития, а аз се радвам повече от всички, защото се сбъдват някои мои мечти. Тъй като сме открили много неща, аз често казвам, че повече няма какво да открием, но моите сътрудници ме убеждават, че не е така. Слава Богу, те се оказват прави и почти всяка година има на какво да се радваме като находки при проучванията, които правим”, казва в друго свое интервю археологът.

 

     В може би последното си интервю (29.08.2008 година) проф. Китов казва: “След 10 години археологията ще бъде закрита. Ако иманярите продължават да действат със същите темпове, ще съсипят всичко. Те безнаказано обикалят тракийски, римски, византийски селища с металотърсачите си и събират всички монети. А чрез тях установяваме какви търговски връзки са имали траките. Ако няма монети, излиза, че там са живели идиоти, които не са познавали парите. Известни са ми две хубави гробници, на които са пробили покривите и са проникнали вътре. Който не познава миналото, не е господар на настоящето, а който не е господар на настоящето – няма бъдеще”, това повтаря археологът в много свои изказвания пред медиите.